Основни компоненти на маунтин байк: Как да изберем подходящи части за вашето каране

Велосипедът, и в частност планинският велосипед, е сравнително прост като устройство, но от друга страна, съвременните технологии, разнообразните начини на каране и по-тясната специализация на отделните модели водят до различни стандарти, технически решения и варианти за всеки от неговите компоненти. Преди да разгледаме в отделни статии тези подробности, добре е да знаем най-общо какви са основните съставни части на маунтин байка и кои са най-важните неща за тях.

Рамка

Без съмнение това е основата на всеки планински велосипед и затова е най-важната част от него. Рамките биват различни видове според различни критерии: твърди или със задно окачване; за един или друг вид каране (ХС,АМ/ендуро, DH/FR и др.); от един или друг материал (алуминиеви, карбонови, стоманени, титанови и др.) и т.н. Тези и други техни характеристики (най-вече геометрията, но също размер на колелата, здравина, тегло и т.н.) са в пряка връзка с предназначението на рамката и оттам на целия велосипед.

Когато избираме рамка, важно е да знаем за какъв тип каране ни трябва тя и какъв е правилният за нас размер. Ако рамката не отговаря на тези основни изисквания, трудно ще почувстваме велосипеда като наш, все нещо няма да изглежда наред. Оттам нататък според бюджета, който сме заделили, можем да избираме дали рамката да е твърда или с окачване, колко лека да е и какви допълнителни характеристики да има.

При рамките с окачване задният амортисьор се смята за отделен компонент, макар че характеристиките му често са в пряка зависимост от рамката и нейното предназначение.

Вилка

В единия край на вилката се захваща предното колело, в другия кормилото. Между тези две точки вилката контактува с рамката чрез кормилната тръба и кормилните лагери (чашки).

Съвременните планински велосипедипочти без изключение имат амортисьорна вилка, която абсорбира вибрациите от пресечения терен. Има и маунтин байкове с твърди вилки, но те са по-скоро екзотика или с тясно предназначение.

Амортисьорните вилки имат различни характеристики като дължина на хода, вътрешно устройство, външни настройки, използвани материали и т.н. Цената им най-често е в пряка връзка с тези особености.

При избор на амортисьорна вилка на първо място е важно да знаем какво е нейното предназначение, дали съответства на типа каране, за който възнамеряваме да я ползваме. В тези граници колкото по-скъпа е вилката, толкова по-лека, по-усъвършенствана и с повече възможности за настройка е тя. При готовите велосипеди обикновено производителят подбира вилката съобразно цената и предназначението на велосипеда.

Колела

Сложен компонент, съставен от няколко други. Това е една от най-важните съставни части на велосипеда, която е дала и нарицателното му име „колело“.

Колелата на планинския велосипед са наплетени от капли (шини), спици и главини. Към каплите се монтират гумите, а към главините дисковете за спирачките. Към задната главина се монтира и венец-касетата.

От изключителна важност за поведението и усещането на велосипеда е теглото на неговите колела (включително гумите). Колкото по-ниско е то, толкова по-леко се въртят колелата, т.е. велосипедът ускорява по-бързо и се движи по-лесно. От друга страна обаче, колелата на планинския велосипед трябва да са и достатъчно здрави и устойчиви на усукване, така че производителите и потребителите винаги търсят баланса между тези характеристики с оглед предназначението и цената на велосипеда.

В наши дни на пазара се предлагат три размера колела за планински велосипеди – 26 цола (най-стария), 29 цола (най-големия) и 27.5 цола (най-новия, междинен стандарт). Всеки от тях се отличава с определени особености и има своите предимства и недостатъци. Размерът на колелата е предопределен от рамката, т.е. тя е проектирана за някой от тези три стандарта.

Задвижване

Към това понятие спадат цяла група компоненти, които позволяват велосипедът да бъде задвижван от човешка сила. Това са веригата, предните и задните венци, дерайльорите, командите, курбелите със средното движение и педалите.

Курбелите (в мн.ч., защото са два броя, ляв и десен) са носещ компонент, към който се монтират предните венци (зъбни колела, от дясната страна) и педалите. Най-просто казано, това са два лоста, лагеруващи към рамката чрез средното движение (т.нар. ос-касета), чрез които приложената при натиск с краката сила се превръща във въртеливо движение. Чрез веригата то се предава към задните венци (венец-касета).

Обикновено отпред има 1, 2 или 3 венеца, а отзад от 6 до 12 венеца с различни размери. Тази комбинация определя броя на предавките (умножава се броят на предните венци по този на задните). Добре е да знаете, че отпред по-голям венец означава по-висока (по-тежка) предавка, а отзад е обратното – там по-големите венци осигуряват по-ниски предавки.

За да се смени предавката, веригата трябва да бъде преместена на по-голям или по-малък венец отпред или отзад. Тази работа се извършва от дерайльорите – преден и заден, но след подаване на команда от кормилото. Затова и превключвателите на кормилото се наричат команди.

Всички компоненти на скоростната система трябва да отговарят на един и същи стандарт, за да работят коректно. Командите и дерайльорите обикновено са съвместиими с точно определен брой венци отпред и отзад, както и с други особености, като максимален размер на зъбните колела, тип закрепване към рамката и др.

Спирачки

Излишно е да обясняваме какво правят спирачките, но ще поясним, че повечето съвременни планински велосипеди, дори в началния ценови клас, използват дискови спирачки. Най-често те са хидравлични – използва се флуид и помпа за усилване и пренасяне на приложената от ръката чрез спирачния лост сила към буталата с накладките, които притискат диска. При евтините велосипеди обаче се срещат и механични дискови спирачки, които разчитат на жило.

Както и при другите компоненти, много от характеристиките на спирачките зависят от цената – теглото, материалите, възможностите за настройка и др. Макар повечето спирачки да не са тясно специализирани за определен вид каране, има модели, които наблягат повече на ниското тегло, и други, които залагат на максимална спирачна мощ. При равни други условия последната зависи и от големината на диска (наричан още ротор, макар че погледнато строго технически и терминологично, това не е съвсем правилно).

Периферни компоненти

В тази група попадат кормило, лапа, ръкохватки, кол за седалка и седалка. Макар че тези компоненти са сравнително прости като устройство, те са изключително важни за комфорта и цялостното усещане на планинския велосипед. Затова много често се налага при покупка на нов велосипед човек да смени някои от тях, за да постигне максимално удобство с оглед на индивидуалните си нужди. Ето няколко важни неща, които трябва да знаете за тях:
По-широко (или дълго, зависи от гледната точка) кормило повишава стабилността на велосипеда, но в известен смисъл намалява маневреността. Отделно от това, за по-високи хора се препоръчва по-широко кормило.

Дължината на лапата води до по-голямо или по-малко накланяне на тялото към кормилото и до съсредоточаване на повече или по-малко тежест върху предното колело. Освен това по-късата лапа прави управлението и завиването по-бързо и директно, а по-дългата ги забавя. Обикновено за ХС каране се препоръчва лапата да е с дължина 70-100 мм, докато за АМ/ендуро/DH/FR се залага на по-къса лапа - 40-60 мм. За високи хора като цяло се препоръчва лапата да е малко по-дълга.

Седалка, която да е максимално удобна, се избира трудно, понякога след няколко проби/грешки. Този избор е строго индивидуален за всеки човек – някои предпочитат по-меки и широки седалки, други по-тесни и твърди. Широчината обикновено зависи изцяло от анатомията на човека, т.е. от това колко широко са разположени седалищните му кости, които трябва да понесат основната част от тежестта на тялото. Твърдостта най-често се избира според интензивността на карането – при спортно каране и по-дълъг престой на седалката обикновено се препоръчва тя да е по-твърда.

Благодарим за представянето на Любомир Ботушаров от mtb.bg