Как да подобрим карането на маунтин байк: Грешки и съвети за по-добра техника

Основните техники на каране обикновено се обясняват чрез поредица от съвети какво трябва да правите, но за тази статия решихме малко да обърнем нещата и да обясним кои са грешките, допускани от много хора, чието изчистване може значително да подобри карането на маунтин байк, особено по трудни и технични терени.

Не карайте без каска!

Едва ли е необходимо да обясняваме защо, но все пак: травмите на главата са сред най-застрашаващите човешкия организъм и последиците от силен удар могат да са не просто неприятни, но и фатални. При карането на планински велосипед има твърде много фактори, които са извън прекия контрол на колоездача и могат да доведат до падане, затова е важно да се осигури защита за най-важния орган в човешкото тяло - мозъка. Съвременните велосипедни каски, особено от реномирани производители като Giro и Bell, са плод на дълги години проучвания и опит, използват иновативни технологии и не само предпазват, но дори увеличават комфорта при каране, защитавайки главата и от клони, от слънце, от насекоми и т.н.

Не се стягайте!

При каране на велосипед изобщо, и особено при каране на маунтин байк по пресечен терен, човек трябва да е максимално отпуснат, за да може крайниците (ръцете и краката) да служат като окачване и да абсорбират вибрациите от неравностите по пътеката.
Стягането на крайниците най-често се дължи на две причини: страх и/или неправилна стойка.

Страхът се преодолява от всеки по различен начин, по-бързо или по-бавно. Като най-безопасен вариант препоръчваме да започнете от по-леки терени, които ви изглеждат лесни, и постепенно с увеличаване на увереността и контрола върху велосипеда, да преминавате към по-трудни (по-стръмни, с повече и по-сложни препятствия), както и към по-висока скорост.

Правилната стойка разпределя тежестта централно върху велосипеда, като най-голяма част се носи от краката. При спускане задължително трябва да станете от седалката и да приклекнете над горната тръба на велосипеда, гледайки напред, с леко разтворени и отпуснати ръце и крака, присвити в лактите и колената, с водоравно разположени курбели (в общия случай).

Не се изтегляйте прекалено назад!

Много хора заучават грешна позиция от самото начало, защото някой им е казал, че трябва да изтеглят тялото си назад зад седалката. При правилна позиция за спускане назад отива само седалището и това е следствие от приклякането с навеждане на торса ниско над горната тръба. По този начин ръцете остават максимално отпуснати, а тежестта се разполага централно, за да има сцепление и на двете колела. Ако при равен или малък наклон надолу човек се дръпне твърде назад, ръцете му се изправят и стягат, а предното колело остава олекотено и по-лесно може да загуби сцепление. Изтегляне на тялото назад, но само след достатъчно ниско приклякане, е необходимо само при много стръмни наклони, като и тогава ръцете трябва да останат колкото се може по-отпуснати.

Не гледайте препятствията, които искате да избегнете!

Ако сте се вторачили в коловоза или камъка, който ви плаши, не се чудете, че точно към него ви тегли. Естествената реакция на тялото е да следва пътя, върху който са фокусирани погледът и мозъкът. Затова е важно винаги да гледате линията, по която искате да минете – всичко друго остава за периферното зрение.

Не гледайте предната си гума!

Или другояче казано, не се фокусирайте на 1-2 метра пред велосипеда. Колкото по-бързо карате, толкова по-напред трябва да гледате и да следите терена, който предстои. Дори и при ниска скорост обаче е по-добре да гледате напред, освен ако не трябва да улучите някаква много тясна и трудна линия непосредствено пред байка си.

Не разчитайте само на задната спирачка!

Много хора не смеят да натиснат сериозно предната спирачка, защото ги е страх да не блокират предното колело и да се прекатурят през кормилото. Последното е възможно само при неправилна техника на спиране, т.е. ако натиснете спирачния лост твърде силно и рязко, както и при неправилна позиция върху велосипеда – ако сте се стегнали или сте се изнесли прекалено напред, не сте приклекнали и т.н.

Във всички случаи на нормална позиция и правилно, плавно спиране именно предната спирачка е тази, която върши основната работа. Това е така, защото при спиране общата маса на колоездача и велосипеда се премества напред, натоварва предната гума и тя добива повече сцепление с терена, а именно това е, което реално забавя движението.

Ако имате навик да натискате предимно задната спирачка, трябва целенасочено да се упражнявате да спирате и с предната, при това да я натискате достатъчно силно, но и достатъчно плавно.

Не натискайте излишно спирачките!

Една от често срещаните грешки е човек да държи спирачките почти постоянно натиснати, без реално да забавя чувствително скоростта с тях, просто за всеки случай. Като оставим настрана факта, че това води до по-бързо износване на накладките и до по-бързо загряване на спирачките, има една още по-важна причина да избягвате такъв подход.

Колелата на велосипеда са това, което му позволява да минава сравнително леко и бързо през някои доста сложни препятствия. За да стане това обаче, не трябва да пречите на свободното им движение, а натискайки спирачките, човек прави точно това. Правилната техника на каране изисква човек постоянно да наблюдава терена далеч пред велосипеда и да преценява кои секции са по-гладки, равни и чисти от препятствия, за да използва именно тях за интензивно намаляване на скоростта, а през по-трудните и пресечени терени, особено ако става дума за единични препятствия като прагове, отделни камъни и скали, улеи и други подобни, да минава с отпуснати спирачки, за да може колелата да се търкалят свободно и с максимално сцепление.
Съвременните дискови спирачки, например тези на Shimano, позволяват бързо и лесно да намалите скоростта, натискайки лостчетата само с един пръст – възползвайте се от това по правилния начин!

Не натискайте спирачките в завой!

Тази грешка е частен случай на предишната, която разгледахме. Завоите по пътеката могат да бъдат разглеждани като своеобразен вид препятствия, които изискват човек да намали до комфортна за съответните условия скорост, да насочи велосипеда по правилен начин, и да остави гумите му да свършат работата си максимално добре,като не им пречи. При завой велосипедът трябва да е наклонен, следователно гумите лягат предимно на страничните си грайфери и контактната площ с терена намалява или най-малкото се променят характеристиките ѝ. Ако към всичко това добавим и натискане на спирачките, най-често ефектът ще е загуба на сцепление, което може да доведе до неприятни падания. Затова е по-добре да намалите до по-ниска скорост преди влизането в завоя, но там да не пипате спирачките.

Не дръжте вътрешния крак долу при завиване!

Това е особено опасна грешка, защото може да доведе до много неприятни падания при закачане на педала в земята. Освен това тя пречи да наклоните велосипеда достатъчно и да извъртите тялото си към завоя – неща, които са основополагащи за правилната техника на завиване. В най-лошия случай краката трябва да са разположени водоравно, но много по-добре е, ако свалите външния крак долу (най-лесно се получава чрез леко натискане на съответния педал напред или назад) – по този начин центърът на тежестта се разполага по-ниско, което осигурява повече сцепление, а и така е по-лесно да наклоните велосипеда и да обърнете тялото си към завоя.

Не карайте на неподходящи предавки!

Към тази част можем да отнесем поне два вида грешки. Първата е, когато човек кара на прекалено тежка или твърде лека предавка. Ако се опитвате да катерите по наклон нагоре на голям венец отпред, без да се изправите на педалите, поддържайки нисък каданс (по-малко обороти в минута), натоварвате в много по-голяма степен ставите и в дългосрочен план не ви очаква нищо добро от подобно отношение към тях. Обратното, ако на равно или при наклон надолу педалирате на ниска предавка (малък венец отпред), тогава просто се хабите напразно и губите ефективност. Правилната техника на педалиране изисква поддържане на каданс около 80-90 оборота в минута, при сравнително слаба натовареност на мускулите и ставите (разбира се, не говорим за състезателно каране).

Друг важен момент при избора на предавки е да не използвате крайните комбинации от най-малък преден / най-малък заден венец, респективно най-голям преден и най-голям заден. Технически компонентите на велосипеда го позволяват, но по този начин усукването на веригата става твърде голямо и това ускорява износването ѝ. Големият набор предавки, с които разполагат повечето планински велосипеди, имат за цел не само постигане на по-голям обхват на скоростната система (разликата между най-ниска и най-висока предавка), но и избягване на подобни комбинации от зъбни колела.

Не се опитвайте да слезете напред или към стръмната част на склона!

Тези грешки са много честа причина за нелепи падания с ниска скорост, които могат да завършат с неприятни последици. Слизането от седалката напред при наклон надолу може да доведе до прекатурване през кормилото. Правилната техника е да намалите скоростта до спиране и да слезете настрани, накланяйки велосипеда и опирайки се на крака си.

Ако пък карате по тясна пътека и от едната страна има стръмен склон, освен добър баланс, трябва винаги да сте готови да залитнете/да се подпрете/да слезете към високата част на склона, а не към ниската.