Платформени педали или педали с автомат?

10.06.2019

Понякога е учудващо, че този въпрос, чиито отговор зависи преди всичко от лични предпочитания, предизвиква толкова пламенни дискусии сред планинските колоездачи. Често можете да срещнете твърди поддръжници на всяка от двете системи, а има и хора, които без проблем редуват двата вида.

Нека разгледаме набързо кое какво е. Платформените педали като цяло са по-близо до традиционната представа за този компонент. За разлика от градските и туристически педали обаче, те имат по-голяма и масивна платформа, от която стърчат агресивно изглеждащи шипове (най-често представляват тънки инбусни болтчета, завити в платформата на педала). Като цяло този тип педали идват в планинското колоездене от BMX велосипедите – компании като DMR с модели като Vault са типични представители на този вид. Когато ги комбинирате с подходящи обувки, отличаващи се с равна подметка от мека каучукова смес, сцеплението става толкова добро, че мнозина го сравняват със закопчаването на автоматите.

Педалите с автомат пък са заимствани като идея от ските. Не е случайно, че именно френската компания Look разработва за пръв път такива педали, само че за шосейни велосипеди. В наши дни шосейните педали с автомати имат доста по-различен дизайн от тези за маунтин байкове, макар че принципът като цяло е еднакъв. При планинските велосипеди се срещат най-различни видове – както ХС модели с минималистични размери и много ниско тегло, какъвто е Look X-Track EN-Rage, така и модели за спускане/ендуро, които хем са с автомат, хем имат и достатъчно голяма платформа – например Crank Brothers Mallet E. Закопчаващите се педали изискват специални обувки, които имат по-корава подметка с отвори за монтиране на скобите (наричани също „парчета“), които щракват в автомата.

Що се отнася до градските колоездачи и велотуристите, техният избор е най-разнообразен. Освен повечето от изброените видове, те често опитват и смесен подход – педали, които от едната страна са с платформа, а от другата с автомат. За града това изглежда като добър компромис, но за каране в планината повечето хора отричат подобен подход.

И така, дилемата „платформи или автомати“ стои най-вече пред практикуващите планинско колоездене. При него като че ли най-ясно изпъкват предимствата и недостатъците на всеки от двата вида.

Платформените педали като цяло са по-лесни и интуитивни за ползване. Стъпваш и караш; спираш и вдигаш крака от педала. Те не се задръстват с кал, позволяват повече подвижност на крака в различни посоки и в някои отношения по-агресивно каране (най-вече в завоите). Ако тепърва започвате да учите основни техники като вдигане на задната гума, оли (bunny hop) и дори правилно педалиране, с платформи ще си създадете по-добри навици. От друга страна, с тях се случва кракът да се измести по време на каране през по-груби терени. Ако „изпуснете“ педала, той може да остави траен и болезнен отпечатък на пищяла ви. В общия случай платформите са с по-малка ефективност при дълго педалиране, което е свързано и с това, че обувките за тях не са с толкова корава подметка. Но това пък гарантира по-лесно ходене, когато се наложи да нарамите байка на гръб или да го бутате по някоя пътека.

Закопчаването към автоматите гарантира добра връзка между крака и педала дори при най-груби терени, затова тези модели често са предпочитани от хора, които карат с твърди рамки. За ХС колоездачите те дават известно предимство при педалиране – то не е в това, че можете да дърпате с крака нагоре (като цяло подобна техника не е правилна), а в това, че т.нар. кръгово педалиране (с провлачване на педала назад в най-долна точка) се случва по-естествено и без много замисляне. Имайте предвид обаче, че скобите трябва да са прецизно разположени, за да позволяват естествено движение на крака при педалиране – не подценявайте тази подробност, за да не патят коленете ви! Основната трудност при каране с автомати не е дали ще се откачите при падане - първоначално хората се страхуват именно за това, но на практика педалите почти винаги освобождават, без дори да разберете. Проблем по-скоро са ситуациите, в които човек превантивно откопчава крака си (например в завой или на стръмна, технична секция), след което не винаги е лесно да се закопчае веднага, особено ако трябва и да тръгне от място. Недостатък е и това, че при гъста и лепкава кал автоматите понякога се задръстват – освен това в такива условия паданията обикновено са бързи и неочаквани, така че платформите се превръщат в по-надеждната опция.

Назад към всички новини